СЪЩНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ
Европейска заповед за арест представлява съдебно решение, издадено в държава-членка на ЕС, което има за цел задържане и предаване на търсено лице на друга държава с цел провеждане на наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода, или на мярка, изискваща задържането му. Процедурата, наложена от Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз от 13 юни 2002 г. се основава на принципа на взаимното доверие и признаване на съдебни решения. Този принцип гласи, че ако един съдебен акт е бил издаден в държава-членка на ЕС, то той трябва да бъде признат във всички останали държави-членки като такъв и да има същите правни последици. Например ако в Германия е издадена национална заповед за арест, която има силата на ограничаващо свободата решение, то следва тази заповед да предизвика задържането под стража на дадено лице в България.
Държавата, в която е задържано лицето, трябва да го предаде на държавата, в която е издадена ЕЗА, до 90 дни след задържането. Ако лицето даде съгласие за предаването, решението се взема в срок до 10 дни.
ПРАВАТА НА ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ
В производството по предаване въз основа на ЕЗА българският гражданин се намира „под закрилата“ на Хартата на основните права на ЕС, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и Конституция на България. Конкретно засегнатото лице има следните права:
- Право да бъде информирано относно съдържанието на европейската заповед за арест.
- Право на адвокат по делото за предаване в България.
- Право на служебен и/или избран адвокати право да си избере служебен адвокат по наказателното производство в Германия.
- Право на преводач, ако не владее български респ. немски език.
- Право да бъде изслушано пред решаващия съд.
- Право да обжалва, ако не е съгласно с решението на окръжния съд.
Изпълняващият съд не проверява въпроса за вината, т.е. въпроса дали лицето е извършило деянието, в което е обвинено, или не, няма отношение в делото по предаване въз основа на ЕЗА. Решението по този въпрос се постановява само от компетентния съд в издаващата държава. Постъпи ли ЕЗА в България, съдът трябва да се довери на преценката на издаващата държава и да приеме, че е на лице основание за издаване на ограничителната заповед.
