Тук вариантите са два – или посещавате посолство/консулство на РБ в страната, в която се намирате, ако има такова; или се обръщате към местен нотариус.
В първия вариант нещата са по-благоприятни за българи, тъй като Посолството/Консулството е подчинено на българското законодателство и съответните служители са наясно с изискванията. Там представяте документите на български език – предварително изготвено от адвокат пълномощно и придружаващите го документи, а съответният служител поставя два щемпела – единият за удостоверяване на положения подпис, другият за удостоверяване на съдържанието на документа. Цената на услугата е около 120 евро – 30 евро за заверка на подписа, 60 евро за заверка на съдържанието. И тъй като пълномощното за разпореждане с недвижим имот е придружено с още три декларации, за тях трябва да прибавите по още около 30 евро на декларация. Но предимството е, че с полагането на подписа производството приключва. Тук няма да се налага да превеждате документите на друг език, няма нужда от легализация. Ако съответната държава не е членка на Хагската конвенция и няма подписан двустранен договор за правна помощ с България, документът се нуждае от легализация. След това от превод.
Вторият вариант крие известни подводни камъни, тъй като се подчинява на различен правен режим от този в България. Пълномощното и другите документи трябва да бъдат изготвени на официалния език, който се говори в държавата, в която се намирате. Посещавайки нотариус и полагайки подпис на документите, дори и да няма задължение за това по законодателството на съответната държава, изпишете до подписа си трите си имена. След като получите документите, ако държавата, в която се намирате, е членка на Хагската конвенция, легализация не е необходима. Полага се единствено печат АПОСТИЛ (APOSTILLE) от съответния орган, оторизиран за това. Обикновено е Министерството на външните работи (или друго ведомство с подобни функции). Целта на този печат е да даде информация, че нотариусът е лице, което има право да извършва този вид дейност. След като документът бъде снабден с този печат, е необходим превод от заклет преводач на български език. Преводачът заверява подписа си, положен под превода, пред нотариус.
От къде може да дойде проблем при този вид заверка – българското законодателство прави разлика между заверка на подпис, заверка на дата, заверка на съдържание на даден документ. Не всяко чуждо законодателство прави същото. И когато пълномощно от Австралия, например, дойде в България, Службата по вписвания не го приема, защото не е ясно нотариусът какво е заверил – подпис, дата или съдържание. Да! Невероятно, но факт! Разбира се, че не можем да задължим нотариусът в съответната страна да прилага българското законодателство. Но…
Другият проблем идва от факта, че в някои държави с цел икономия на такса няколко документа се обвързват с един ширит (като книжка) и се поставя един-единствен печат АПОСТИЛ (APOSTILLE). Това е единствено с цел улеснение на гражданите, защото цената на този печат не е за подценяване – напр.в Австралия той струва 200 австралийски долара. Имайте предвид, че не всички Служби по вписвания в страната приемат тази „книжка“. Ще кажете, че не е справедливо, че не можете да влияете на поставянето на този печат и т.н. И ще бъдете прави. Затова при отказ от вписване на сделката не се страхувайте да потърсите правата си пред съответния съд като си наемете адвокат с опит.
